Безпристрастна "сляпа" дегустация, при която марките на продуктите бяха заменени от номерца, обаче донесе пълно разочарование от качеството на експонатите. Самокаймите от собственоръчно смляното месо бяха оценени положително от всички членове на журито. Още 2 бяха харесани, но със забележки 80% от пробите в изследването ни бяха категорично определени като соя с още нещо.

За да не бъдем обвинени в нарушаване на търговски интереси, "24 часа" няма да разкрие имената на производителите, но сме готови да ги предоставим при интерес от контролните органи.

Характерно за почти всички от купените фабрични кайми е голямото съдържание на сол. При най-евтините ясно се отличава соята. Те приличат повече на пастет, отколкото на мляно месо.

Имат и вкус на кренвирши или шунка, което усъмни журито, че стари непродадени месни продукти са смлени за кайма.

Няма как каймата да струва 3 лв. килото, обясни Данчо Боев, бивш главен готвач на "Кемпински Зографски". Традиционната е 60% свинско и 40% телешко. При цени на двата вида месо от съответно 8 и 12 лв./кг излиза, че истинската е поне 9,50 лв.

Затова и почти всички производители у нас слагат соеви протеини, растителни фибри и пр. пълнители, за да свалят цената. С овкусители, оцветители, антиоксиданти и пр. се докарва на външен вид, мирис и вкус.

Хранителната им стойност обаче не е като на 100% мляното месо. От него са достатъчни 2 кюфтета, за да се засити човек за 5-6 часа, докато от купешката кайма след 2 часа коремът къркори, обясни Данчо Боев. Той откри и течен пушек в една от каймите. Ароматизаторът се слагал, за да имат кюфтетата вкус като от скара на дървени въглища.

Използвал се и масово глутамат или китайска сол, но тя била отречена като вредна за нервната система.

Чудя се коя фирма да подкрепям, дори на външен вид всички са различни, обясни Варвара Кирилова, водещ на готварска рубрика. Тя използва каймата смес за пържени кюфтета, мусаки, пълнени чушки и руло "Стефани", а телешката - за приготвяне на сос "Болонез" за спагети.

За сандвичи с кайма "принцеси" пък суровината трябвало да бъде средно мазна. В хубавата обаче не се слагала сланина, а “шарено месо”.

В момента няма изисквания и стандарт какво е кайма, може да се слагат всички разрешени добавки от здравното министерство, обясни шефът на ДВСК д-р Любомир Кулински.

Според него е преувеличение, че има продукти с по 60-70% соя. Те щели да се разпаднат.

Не сме откривали забранени вещества в кайма, нарушенията са при използване на по-големи от допустимите количества стабилизатори и ароматизатори, твърди д-р Кулински. Например често червената боя била в повече. Откритият течен пушек при дегустацията на купените от "24 часа" кайми също бил разрешен ароматизатор, но вероятно в по-големи дози.

Всички казваме, че искаме месни и млечни продукти по БДС, но после не не ги купуваме, защото са по-скъпи, твърди д-р Кулински. Производителите слагали примесите, за да намалят себестойността на храните.

ТИХОМИР ТОНЧЕВ

Най-евтината е по 85 ст. за 250 грама

Потребителите лесно могат да се заблудят още от етикетите на пакетираната кайма. "24 часа" забеляза, че 2 фирми предлагат по 2 сходни марки, които са и с подобна опаковка. Най-евтиното пакетче от 250 грама е само 85 стотинки. По-скъпи са каймите в тарелки - между 4,45 лв. и 8,50 лв. за кг.

На подобни цени са и млените меса от щандовете в магазините. Там обаче от етикета не може да се разбере какво е точното съдържание. Единствено може да разчитате на добронамереността на продавачката, която например на нас ни каза, че каймата за 4,69 лв./кг е със соев протеин.

Освен соя масово в съдържанието може да бъдат открити пшенични или растителни фибри. Те също се слагат, за да поевтинее продуктът. Между 4 и 8 пък са различните Е - стабилизатори, консерванти, антиоксиданти, емулгатори, овкусители. В някои марки освен свинско, пише че се слага и пуешко. Всъщност това е т.нар. прат, който е много евтин.

По БДС е 60% свинско и 40% телешко

Навремето БДС-то за каймата изискваше да е от 60% свинско и 40% телешко месо, позволяваха се само още сол и малко вода, обясни професионалният готвач Данчо Боев.

Имало и строги наказания за нарушителите - 1000 лв. глоба и 1 година затвор. Затова и никой не смеел да прави шмекерии.

Не казвам никога кайма, а мляно месо. Така е правилно, смята пък Варвара Кирилова, автор от рубриката "Гастрогуру" на "24 часа". Широко разпространеното мнение е, че няма разлика. Дали обаче е така?

Каймата е съвсем различен продукт от мляното месо, твърди шефът на ДВСК Любомир Кулински. Според регламент 853 от 2004 г. на ЕК имало дефиниция на мляно месо. То трябва да е обезкостено и да съдържа само до 1% сол.

В България обаче по традиция в каймата се слагат различни адитиви - подправки, галета, лук и т.н., твърди Кулински. Тя всъщност представлява т.нар. месна заготовка и може да съдържа всичко.

В Европа не е разпространено да се ядат кайми, те нямат кюфтета и кебапчета, обясни шефът на ДВСК. Затова и няма изисквания. Месните продукти били групата с най-широк асортимент - над 1000 вида.

Липсата на общоевропейско законодателство не е пречка да се приемат национални норми, твърди обаче д-р Кулински. Затова и земеделското министерство подготвя наредба, която да регламентира какво може да се нарича месен продукт. Ще има максимално допустимо съдържание на соя, което най-вероятно ще е до 5%.

Заблуда е схващането, че едно време не се е слагала соя, в учебници от 1975 г. има рецептури на ДСО "Родопа" за колбаси с между 2,5 и 5 на сто соя, обясниха от ДВСК.

На пазара се предлагат и кайми с биволско и щраусово месо, които се смятат за по-диетични.

Допустимо е използването и на конско, което също е с малко мазнини и много протеини.

Важно е на етикета да е изписано коректно съдържанието, уточняват от ветеринарния контрол. Съставката с най-голям процент трябва да е на първо място, а останалите следват в низходящ ред.